На 3 май 2018 г. в София в Конферентна зала на Дома на Европа (Представителството на Европейската комисия) се проведе работна срещи с участието на преподаватели, студенти и докторанти от УНСС. Специален гост на срещата бе д-р Младен Ламбев – координатор на Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС и доскорошен главен експертен сътрудник на Комисията по европейските въпроси и контрола на европейските фондове към Народното събрание на Република България.

В началото проф. Димитър Хаджиниколов, председател на БАЕИ, запозна участниците с целите на проекта. Една от тях е да бъдат информирани младите хора за важни документи, програми и политик на ЕС, засягащи професионалното им направление. Друга цел е да се установи доколко младите хора у нас се ориентират в европейските програми и европейските правни норми, доколко те осъзнават въздействието им върху тяхното лично кариерно развитие. За да се изпълни тази цел се използва анкетата, която е част от проекта. Изхождайки от професионалното направление на студентите в УНСС, ударението при информационната дейност е поставено върху правните норми и програмите на ЕС, свързани с бизнеса, външната търговия, икономическата политика. В това направление съществуват конкретни възможности за повишаване на квалификацията чрез студентската мобилност или чрез практиките и стажовете в институциите и агенциите на ЕС.

Д-р Младен Ламбев направи експозе за контролните функции на парламента по отношение на използването на средствата от фондовете на ЕС. Той изтъкна, че редовните годишни доклади, които се изготвят от Комисията по европейските въпроси и контрола на европейските фондове, ясно показват нарастваща ефективност на усвояването на средствата и постепенното, макар и все още твърде бавно, сближаване между нашата страна и останалите държави-членки на ЕС по основните параметри на социално икономическото развитие. Подобрява се бизнес-средата у нас, което е предпоставка за ангажирането на повече млади хора с успешен бизнес. По-нататък д-р Ламбев се спря на възможностите за провеждане на студентски стажове в Народното събрание и разказа за положителния опит, който вече съществува в редица парламентарни комисии.

След експозето на д-р Ламбев се проведе дискусия. Един от обсъжданите въпроси бе за проблемите, които съществуват при осигуряването на собственото участие във финансирането на проектите, особено когато бенефициенти са стартиращи предприятия или общини с ограничени финансови възможности.

Резултати от проведената анкета

В анкетата, която се проведе в УНСС в рамките на проекта „Европа в моята професия“ взеха участие 31 студента от специалностите „Международни икономически отношения“ и „Европеистика“ – бакалавърска степен на обучение, трети курс. Всичките са български граждани. От тях 2 са посочили, че не владеят достатъчно добре (за професионални нужди) нито един чужд език, 20 са посочили, че владеят един чужд език (17 – английски, двама – френски и един – испански), 6 човека владеят достатъчно добре два чужди езика (5 – английски и испански и 1 – английски и руски), 2 човека владеят 3 чужди езика (един –  английски, немски и испански, един – английски, немски и руски). Един анкетиран не е отговорил на въпроса за езиковата квалификация. Двама студента са посочили, че са ползвали програмата за мобилност Еразъм +. Извън програмата Еразъм + анкетираните са участвали в следните форми на мобилност: стаж – 5 човека, продължаване на обучението – 1 човек, доброволчество – 1 човек и чуждоезиков курс – 1 човек.

Анкетата показва следното:

  • Чуждоезикова квалификация не отговаря на съвременните изисквания в избраната професионална област за реализация.
  • Сравнително добро е познаването на институциите и на процедурите на ЕС, но има какво да се желае по отношение на информираността в областта на европейското регулиране на специфичната професионална сфера.
  • Съществува положителна нагласа на младите хора за усилване на интеграцията в ЕС и постигане на повече единство в регулирането на съответната професия.
  • Сред студентите има по-голям оптимизъм относно тяхната професионална реализация в ЕС като цяло, отколкото у нас.
  • Слаба е информираността относно европейските инструменти за подпомагане на професионалното развитие извън програмата Еразъм +.