Семинар „Европа в моята професия“ се проведе на 29.11.2018 г. във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ в зала 426. В семинара взеха участие студенти от Историческия факултет, от специалности „Културен туризъм“, „География“ и „История и География“. Основна цел на семинара бе да запознае участниците с европейските политики в областта на туризма и по-специално на културния туризъм, който е много актуален за старопрестолната столица на България – град Велико Търново. Друга цел на срещата бе да се представи нормативната уредба в ЕС и в България по посочената тема. Обърнато бе внимание и на европейските културни маршрути, на програмите на ЕС, свързани с развитието на културния туризъм.

Доц. Теодора Калейнска говори за европейските измерения и развитие на културния туризъм, представи европейски програми за развитие на културния туризъм и за професионалната реализация на младите хора. Д-р Боянка Димитрова представи интересна интерпретация на европейските исторически и културни пътища. Студентите споделиха свои впечатления, добити в резултат на обучение и мобилност чрез програмата „Еразъм+“. По време на последвалата дискусия бяха представени различни гледни точки за степента на развитие на културния туризъм и на туризма въобще, за перспективите, които младите хора виждат в развитието на този бранш и на свързаната с него политика, за ролята на различните заинтересовани групи в процеса на осъществяване на политиката в областта на туризма.

Резултати от проведената анкета

В рамките на проекта „Европа в моята професия“, бе проведено социологическо изследване с 30 студенти от специалност „Културен туризъм“, Исторически факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“ като бе използван методът на стандартизирана анкетна карта. Цел на изследването бе да се установи нивото на познаване на правната и нормативната регулация на ЕС сред младите хора, пряко свързана с тяхната професионална реализация и с тематичната област, която те изучават. Освен това, задачи на изследването бяха да се установи до каква степен студентите познават правните норми и програми на ЕС в областта на туризма, да се изследват оценката на въздействието, което младите хора виждат върху бъдещата им професия; да се коментира готовността им и нагласите за упражняване на професията в страната на изучаване и извън нея и да установи степента на познаване на европейските програми (основно Еразъм +).

Прави впечатление, че изследваната група има относително висока степен на самооценка по отношение на знания за институциите и начина на функциониране на ЕС. Близо 50% са посочили, че познават работата на европейските институции, съответно отлично – 20%, много добре – 27% и добре – 6%. В същото време, останалата част от анкетираните – 46,7% считат, че биха си поставили среден по отношението на знания за европейските институции. Младите хора посочват, че не са изучавали такъв предмет в университета (73,4%), и според тях това е основната причина за тази самооценка. И ако все пак студентите смятат, че имат представа за правните норми в областта на тяхната бъдеща професия, то те смятат, че нямат подготовка по отношение на начина на вземане на решения и на самото функциониране на Съюза. Знанията за действащото законодателство в професионалната област е оценено като добро (40%) от анкетираните, насърчително е познаването на европейските програми – едва 13% не са чували никаква европейска програма, а останалите считат, че отлично и много добре познават възможностите на европейските програми – отлично 13%, много добре – 24% и добре – 50%.

В пряка връзка с изследването на знанието на младите хора в областта на европейското право, институции и програми е въпросът, свързан с тяхната преценка за нуждата от повече или по-малко регулация на ЕС в регулиране на бъдещата им професия, както и възможността за практикуването й в страната и извън нея. Има известно противоречие в усещането на младите хора, че не познават правната регулация на своята бъдеща професия (цели 72%) твърдят това, срещу изразеното становище, че е необходимо да се приемат повече директиви и регламенти на ЕС, за да уеднакви изискването към професията на територията на целия съюз (72,8%).

По отношение на професионалната реализация, мненията на младите хора са относително разделени. Трябва да споделим, че едва 30% виждат своя реализация извън България, но в рамките на ЕС; като те смятат, че ще успеят да постигнат много добра реализация. Оптимизъм и добри нагласи има по отношение на възможността за реализация в България – 28% от отговорилите считат, че ще успеят да се реализират отлично, а 50% – много добре. Няма респонденти, които да считат, че няма да успеят да се реализират в България, което е много висок индикатор на позитивни нагласи у изследваните.

По отношение на познаването на европейските програми, респондентите не отчитат особено висока осведоменост, едва 13% споделят, че знаят за програма Еразъм+, а 13% посочват, че познават програмата и са я ползвали. В същото време всички анкетирани посочват като най-популярна и позната програмата Студентски практики, като програма на ЕС за кариерно развитие и подобряване на университетското обучение. Позитивна е и оценката за влиянието, което имат европейските програми върху младите хора и по-срециално кариерното им развитие в дадена професионална област, 18% оценяват това влияние като много силно, останалите – 81% като силно. В същото време считаме, че изводът, който се налага е, че младите хора не познават добре европейските програми, а са запознати само с прагматично пряко свързаните с тях такива – като студентски практики напр., а познаването на Еразъм + е само от тези, които могат да ползват езици и са пътували в рамките на програмата.

Основни източници на информация за младите хора вероятно са приятели, социални медии, т.е. комуникационни канали извън официалните. 100% от отговорилите за източника на информация, отговарят, че не познават подходящ сайт, който да им предоставя информация по въпроси, свързани с професионалната им квалификация. Не събира никакви натрупвания и сайта на университета, който очевидно не представлява интерес за младите хора.

Интелигентното, приобщаващо и устойчиво зелено развитие на Европа и постигането на споделени общоевропейски и национални цели са пряко обвързани с новите акценти на дебата за бъдещето на Европа, в който дебат основна дума и стремеж към приобщаване, трябва да имат младите хора на континента. Предизвикателството на това приобщаване ще реши бъдещето на обединена Европа.