Практикуването на професиите „архитект“ и „урбанист“ в отделните държави в ЕС е силно зависимо от конкретния национален контекст – социално-икономически, институционален, образователен, културен. Основните предпоставки за различията са спецификите на националните системи за планиране и на законодателството, свързано със строителството. Към тях се прибавят традициите в областта на образованието в двете направления и различните изисквания за достъп до професията, независимо от синхронизираните минимални образователни изисквания. Интерес представляват условията за архитектурната практика в държавите, където професията „архитект“ на е регулирана. Достъпът до практикуване на професиите „архитект“ и „урбанист“ в България е свързан с прилагането на сложна система от изисквания към образованието, стажа за усвояване на специалността и предоставянето на услуги, в която участват редица държавни органи на управление и специализираният професионален орган – Камара на архитектите в България.