Въпроси и отговори от семинара в УАСГ

Начало Forums Форум Въпроси и отговори от семинара в УАСГ

This topic contains 0 replies, has 1 voice, and was last updated by  gergana 1 year, 2 months ago.

Viewing 1 post (of 1 total)
  • Author
    Posts
  • #46893 Reply

    gergana
    Keymaster

    Какво означава „регулирана професия“?

    Терминът “регулирана професия” е въведен в българското законодателство чрез изменения и допълнения на Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение. Тези изменения се основават на съответните директиви на ЕС. Ето защо регулирани професии у нас са същите, които имат такъв статус и в останалите държави-членки на ЕС. Това са дейности или съвкупност от дейности, които имат особена обществена значимост и влияят съществено върху живота и здравето на хората. Упражняването на регулираните професии е определено чрез законови, подзаконови или административни разпоредби за притежаване на специфична професионална квалификация, правоспособност или членство в призната от държавата професионална организация. Общия брой на регулираните професии у нас е около 80. Сред тях са и професиите „архитект“, „инженер в геодезията, картографията и кадастъра“ и „Инженер в инвестиционното проектиране“.

    Какво предвижда Общата система за признаване на професионалните квалификации?

    Общата система за признаване на професионалните квалификации се отнася до взаимното признаване на квалификацията на лицата, упражняващи регулирани професии, в това число и професията „архитект“. Държавите-членки на ЕС си запазват правото да определят минималното квалификационно равнище, необходимо за гарантиране на качеството на услугите, предоставяни на тяхната територия, но съгласно членове 10, 39 и 43 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тези държави не могат да изискват от гражданин на държава-членка да придобие професионални квалификации, които те са предвидили само във връзка с дипломите, издавани от тяхната национална образователна система, когато заинтересованото лице вече е придобило всички или част от тези квалификации в друга държава-членка.

    Във връзка с това следва да се предвиди, че всяка приемаща държава-членка, в която определена професия е регламентирана, трябва да взема предвид квалификациите, придобити в друга държава- членка, и да прави преценка дали тези квалификации отговарят на квалификациите, които тя изисква. Общата система за признаване обаче не е пречка за държавите- членки да въвеждат специални изисквания за лицата, упражняващи определена професия на тяхната територия, на основание на професионални правила, мотивирани с обществения интерес. Правилата от този тип се отнасят например до организацията на професията, професионалните стандарти, включително такива, отнасящи се до професионалната етика и контрола и отговорността.

    Как можем да придобием документ, който удостоверява нашата професионална квалификация?

    От 2011 г. Националният център за информация и документация (НАЦИД) издава удостоверения за придобита професионална квалификация, необходима за достъп или за упражняване на регулирана професия на територията на друга държава съгласно Наредба за условията и реда за издаване на удостоверения за придобита професионална квалификация на територията на Република България, необходими за достъп или за упражняване на регулирана професия на територията на друга държава-членка на ЕС. Всеки гражданин, придобил професионална квалификация в България, има право да подаде заявление за издаване на удостоверение за придобита професионална квалификация, необходима за достъп или за упражняване на регулирана професия на територията на друга държава. Допълнително се препоръчва да се представи и удостоверение за придобита проектантска правоспособност, издадено от Камарата на архитектите в България – професионалната организация на архитектите, на ландшафтните архитекти и на урбанистите.

    Какъв е редът за признаване на квалификацията на архитекти, завършили в ЕС и желаещи да практикуват професията архитект в България?

    Съгласно Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, право да упражняват професиите “архитект”, “ландшафтен архитект”, “урбанист” и “инженер в устройственото планиране и/или в инвестиционното проектиране” в Република България имат чужденци и граждани на държави – членки на Европейския съюз, или на други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), или на Конфедерация Швейцария, на които е призната професионалната квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации. За признаване на професионалната квалификация на чужденци и на граждани на държави – членки на Европейския съюз, съответният орган по признаване определя условията и реда за провеждане на стажа за приспособяване и на изпита за правоспособност и за тяхното оценяване.

    Какви са специфичните условия за практикуване на професията архитект и урбанист в страни от ЕС и ЕИП?

    С цел улесняване на движението на практикуващи архитекти и същевременно гарантиране на професионални стандарти и защита на ползвателите на архитектурни услуги, се предвижда автоматично признаване за ограничен брой професии въз основа на хармонизирани минимални квалификационни изисквания (секторни професии), обща система за признаване на удостоверенията за обучение и автоматично признаване на професионалния стаж. Съгласно препоръките на Международния съвет на архитектите, доказан стаж по специалността се изисква в повечето от страните-членки на ЕС. В допълнение на това, за да може да се признае „автоматично“ правото да практикува професията в страни от ЕС, се изисква архитектът да отговаря на изискванията за практикуване на професията в родната си страна.

    Важно е да се знае, че директивата определя само минимални стандарти за гарантиране или “автоматично” признаване в други държави-членки. Съгласно проучване на Международния съвет на архитектите и Европейската мрежа на професионалните организации на архитекти, към 2015 г. изискванията по отношение на формалното образование варират от общо минимум пет години до осем години. В рамките на тези минимуми има по-нататъшни вариации: шест години формално обучение плюс две години професионален практически опит след завършване на образованието (Словакия), шест години формално обучение плюс една година професионален практически опит (Франция, Литва) пет години формално обучение плюс три години професионален практически опит (Австрия, Чехия, Словения), пет години формално обучение плюс една година професионален практически опит (Португалия), четири години формално обучение плюс две години професионален практически опит (Германия) или само пет години формално обучение (Дания, Естония, Финландия, Гърция, Швеция, Швейцария).

    Подобно проучване, направено от Европейския съвет на урбанистите през 2014 г. също определя вариации по отношение на продължителността на обучението (Образователно квалификационна степен) и стаж. В зависимост от спецификата на условията за практикуване на професията урбанист, държавите от ЕС и ЕИП могат да бъдат разделени условно в четири големи групи.

    В първа група държави професионални организации имат особено важна роля при удостоверяването на правоспособността и има стриктни изисквания за стажа. В тази група влизат: Ирландия – изискват се завършена образователна и квалификационна степен (ОКС) доктор + 2 г. стаж; в Полша се изискват призната ОКС и стаж; в Румъния се изискват ОКС магистър или доктор и 2 г. стаж, като се допускат и професионалисти, завършили ОКС бакалавър в други професионални направления, но завършили специализация и доказали 6 години стаж; Членството в Кралския институт на урбанистите изисква завършена ОКС доктор в акредитирана от Института програма и 2 г. стаж.

    Във Втората група държави също има стриктни правила, свързани със образованието и професионалния опит, но професионалните гилдии не разполагат с профилирани организации, които регулират практикуването на професията, обикновено регулирането и съответно признаването на квалификацията е в рамките на по-големи професионални организации (на архитекти, инженери и др.). Отново се изисква ОКС доктор (Белгия, Италия, Унгария), ОКС магистър (Холандия, Испания, Франция, Унгария, Португалия, Гърция) и между две и три години стаж.

    В трета група държави (Чехия, Германия, Норвегия, Словения) критериите за прием в професионалните организации не са точно определени и решението за признаване на квалификацията и стажа се взема от специална комисия.

    Единствено в Естония пълното членство в специализираните организации е отворено за всеки, който се интересува без значение от специализацията или завършеното образование. (Естония).

    Какъв е статута ми в УАСГ докато съм на мобилност с цел обучение по Еразъм + в чужбина? Налага ли се да прекъсна обучението си в УАСГ докато съм на мобилност?

    По време на мобилност с цел обучение по програма Еразъм + вие сте редовен студент в УАСГ и като такъв следва да сте заплатили семестриалната такса за обучение и да сте записали редовно семестъра. Не може да имате невзети изпити или проекти. В приемащия университет не заплащате семестриална такса. Не се налага да прекъсвате обучението си в УАСГ. Понякога – в случай, че програмата на приемащия университет не покрива в достатъчна степен обема и съдържанието на дисциплините, които е трябвало да вземете в УАСГ за времето, през което сте били на мобилност по Еразъм +, се налага след връщането си да проведете обучение за 1 или 2 семестъра по индивидуален план, за да наваксате с взимането на въпросните дисциплини.

    Как да избера университет, в който да кандидатствам за мобилност? Кой период от следването ми в специалност „Архитектура“ е най-подходящ, за да проведа мобилност с цел обучение по програма Еразъм+?

    При подаване на заявление за кандидатстване за мобилност, студентите подреждат желанията си в кои университети биха искали да проведат тази мобилност. На сайта на УАСГ е публикуван списък на партниращите университети, с които имаме споразумения за обмен на студенти, както и специалностите във всеки от тях, по които се осъществява обмен. Освен това трябва да се знае, че по време на мобилността студентът получава грант за покриване на режийните си разходи. Този грант е различен в зависимост от това в коя от 3-те категории държави е приемащия университет. В повечето държави грантът е достатъчен, за да осигури финансово пребиваването там, но в някои се налага да се дофинансира. Друг важен фактор, който би могъл да повлияе на избора, е съдържанието на учебните дисциплини в приемащия университет и сходството с учебния план на УАСГ.
    За специалност „Архитектура“ е препоръчително мобилността да бъде след завършен 3-ти курс, най-добре е да бъде след 4-ти курс. До 3-ти курс в УАСГ се усвояват базови знания и професионални умения, както и някои специфични за академичната традиция на университета дисциплини, което прави периода неподходящ за мобилност. След като сте придобили тези базови знания, е по-лесно да се адаптирате към различната система на обучение в някои от приемащите университети и по-лесно се ориентирате какви дисциплини да изберете там, тъй като имате изградена представа какви са интересите ви. Досегашната практика е показала, че студенти, провели мобилност преди 4-ти курс изпитват затруднения след това с наваксването на пропуснати дисциплини.
    За специалност „Урбанизъм“ (ОКС бакалавър) подходящи семестри за осъществяване на мобилност са 6-ти и 7-ми, както и дипломния семестър. Към осъществяването на мобилност по време на дипломния семестър, обаче, следва да се подходи отговорно и със сериозна подготовка. В този случай дипломната работа се разработва под съвместното ръководство на преподавател от катедра „Градоустройство“ и преподавател от приемащия университет. Защитата на дипломната работа е в УАСГ, като студентът получава диплома само от УАСГ. Затова още преди да се кандидатства за подобна мобилност следва да се проучи дали през периода, за който се предвижда мобилността, в приемащия университет се обучават дипломанти. Внимателно следва да се проучи и доколко тематиката, обема и съдържанието на разработваните в приемащия университет дипломни работи съответстват на тези в УАСГ. За това студентите могат да потърсят съвет или съдействие от Центъра за Международна дейност и мобилност към УАСГ, от факултетните координатори, от катедрите, към които дипломират и от дипломните ръководители.

    Възможно ли е да се проведе мобилност с цел практика по време на обучението в УАСГ и каква е максималната продължителност? Ако проведа мобилност с цел практика, тя може ли да бъде призната за трудов стаж?

    Обичайно мобилностите с цел практика се провеждат до 1 г. след дипломирането в УАСГ. Това е свързано със спецификата на националната система за образование и квалификация, при която практиката следва дипломирането. Съществува обаче възможност да се проведе мобилност с цел практика и по време на обучението, но по време на летните ваканции. Ако сте провели мобилност с цел обучение, можете да кандидатствате и да бъдете одобрени за втора мобилност с цел практика.

    Съгласно директивата на ЕС за регулираните професии, вие имате право да проведете професионалния си стаж за придобиване на професионална квалификация във всяка от страните на ЕС. Условията за признаване на този стаж, обаче се определят от националната професионална организация в държавата, в която искате този стаж да бъде признат. Такава организация в България е КАБ (Камара на архитектите в България), която признава правоспособността на архитекти и урбанисти в България. Ако искате мобилността с цел практика да ви бъде призната като трудов стаж за придобиване на правоспособност, следва да се уверите, че извършваните от вас дейности по време на тази практика съответстват на изискванията на КАБ и да осигурите необходимите документи за удостоверяването на този факт – препоръки, удостоверения и др.

Viewing 1 post (of 1 total)
Reply To: Въпроси и отговори от семинара в УАСГ
Your information: